Истории за Ин витро

Ин витро оплождането е един от вида асистирана репродуктивна технология ( ART технология ) и често се  посочва като IVF . IVF е процеса на оплождане чрез ръчно комбиниране на яйцеклетка  и сперматозоиди в лабораторна „чинийка”  и след  това  следва прехвърляне на ембриона в матката . Това е доста предпочитан начин на оплождане сред двойките с репродуктивни проблеми, като  Ин витро децата не се различават по абсолютно нищо от естествено заченатите деца.  Чести причини за посещенията в ин витро клиника в София са  блокирани или увредени маточни тръби, мъжкия фактор за стерилитет или намален брой годни сперматозоиди,  често се прави при жени, които са с отстранени фалопиеви тръби, при хора с генетични заболявания или пък неизяснен стерилитет и други.

Всички знаем, че е достатъчно да се отдели една яйцеклетка и един сперматозоид, за да има бременност. Въпреки това при много двойки, които са опитвали да заченат се оказва, че  това може да бъде и много труден процес.  Но науката и технологиите са страхотни! Те правят така, че мечтите да се сбъдват. Заведоха ни на Луната, излекуваха ужасни болести, позволи ни да виждаме хората, с които говорим по телефона, помагат на безплодни майки да зачеват и дори правят бебета в епруветка. Това не е ли невероятно? Ето и някой истории от първо лице на хора преживели ин витро:

Никол и Андрю, млада двойка с репродуктивни проблеми, след доста изчетени материали и исротии по темата Ин витро, решават че това може да бъде правилния път и за тях.  " Ние проучихме различни клиники и четохме историите на други двойки , които са били в нашата ситуация  и това наистина ни помогна да стигнем до решението , че ин витро е за нас", обяснява Андрю . Само 18 месеца след като започват приключението Ин витро Андрю  и Никол са горди родители на дъщеричка. След новината, че не могат да имат деца по естесвен начин, сякаш всичко е срещу тях. Няколко от техните приятелски семейства им съобщават, че ще имат бебе. Ние наричаме този период  на" тъмните дни " като че ли всеки друг освен нас може да забременее . Бяхме се преместили в по-голяма къща, в хубав квартал заобиколен от семейства в подготовка да започнат свой ​​собствен живот , но това просто не се случваше и с нас . Като че постоянното напомняне беше най- трудното от всичко  "- спомня си  Андрю. След една година на мъчение Никол посещава клиника, за да започне тестването за плодородие.  Андрю продължава: „Когато най-накрая се срещнахме с консултанта  в болницата и се започнаха тестовете, за да разберем какъв е нашия проблем. Инжектираха на Никол някаква боя във фалопиевите ѝ тръби и се разкри, че едната е запушена. Тя започна да приема някакво лекарство, което стимулира яйчниците да произвеждат яйцеклетки и тогава ни обясниха, че на този етап  най-добрия вариант за нас ще е Ин витро”. След три месеца прием на лекарството, но без успех , лекарят отново пита младата двойка дали искат ин витро. След внимателно проучване двойката избира клиниката, където да се случи IVF и присъстват на семинар, за да разберат повече информация за Ин витро оплождането. Малко след това Никол започва своето IVF приключение, като двойката решава да запази това в тайна, дори и за най-близките от семейството. Теста за бременност показва, че всичко е минало успешно още след първия цикъл на ин витро оплождане, но двойката преживява катастрофа- в десетата седмица Никол влиза в болница след тежък кръвоизлив.  „Мислехме, че сме изгибили

бебето. Докато чаках в болницата цяла нощ

ин витро

ин витро

бяха напълно съкрушен, мислех че ще се потвърди най-големия ни страх, но за щастие се оказа, че нашия малък боец е абсолютно добре.”- разказва Андрю. На 28 юни, с пет дни закъснение,  се ражда бебето на име Имоджен. Андрю помни този момент: „Това беше началото на лятната вълна. Валеше дъжд в продължение на дни и когато Имоджен пристигна слънцето изгря и времето се подобри.”

      Сузи Чилдърхаус от Норфолк, Англия, не може да забрави ужасното чувство от неудовлетвореност, когато опитите за бременност са неуспешни. „Страдах от Пред менструален синдром (ПМС), но по-късно разбрах, че симптомите са подобни със симптомите на ранна бременност и когато ми дойдеше цикълът се чувствах съсипана. Всеки път!”- разказва тя.  Историята с нейния партньор е красива, всичко се случва много бързо, чувствата им са много силни. Още на четвъртия месец от старта на тяхната връзка Сузи получава остра, нетърпима болка в корема и е откарана в болница. След операцията се оказва, че има извънматочна бременност – оплодената яйцеклетка засяда в нейните фалопиеви тръби, започва да расте и да кърви и причинявайки силна болка. В резултат на това тръбата на Сузи е трябвало да бъде отстранена. Тъй като фалопиевите тръби свързват яйчниците с матката, само с една такава шансовете за забременяване без медицинска помощ намаляват драстично.  След около година двойката започват опитите за бебе. Следват няколко години в неуспешни опити и Сузи решава да отиде на лекар. След обстоен преглед, лекарите установяват, че освен  проблема с едната тръба, Сузи страда и от ендометриоза. Това е заболяване, при което тъкан от вътрешната обвивка на матката (ендометриумът, от endo – вътре, и metra – матка) се установява извън нея, обикновено в други органи в областта на таза. Това може да доведе до болки и безплодие. Ендометриозата се среща най-често при жени в репродуктивна възраст. Нормалното разположение на ендометриума е по вътрешността на матката, но има случаи в които тази тъкан се разпространява и в други части на тялото – в яйчниците, в белия дроб, а в някои случаи и в мозъка, което води до ендометриоза. Това е заболяване, което се открива единствено с лапароскопия и се лекува бавно и продължително. Когато ендометриалната тъкан се развива по яйчниците, се образуват „шоколадови кисти“ (ендометриоми). Наричат се така, защото са пълни с тъмна на цвят кръв. Могат да се получат и ендометриални сраствания.” „С толкова много проблеми, бях наистина съсипана и на косъм да се откажа. На всичкото отгоре, точно тогава семейството ми загуби 18 годишния ми племеник, който страдаше от рядко сърдечно заболяване. Всички бяхме съсипани”- спомня си Сузи. „За щастие Роб беше сислен и разумен човек и той ме увери, че всичко ще бъде наред. Имах доверие на лекарите и повярвах, че всичко ще се нареди”. След прегледите при лекарите се установява, че двойката е годна за IVF, но Сузи все още не е сигурна, дали иска да се подложи на всичкото това лечение. „Хората ми пълнеха главата с най-различна невярна информация за Ин витро осеменяването, добре че беше Роб да ме убеди, че трябва да опитаме, че нищо няма да изгубим ако пробваме”. През 2013 Сузи започва да приема лекарства за стимулиране на яйчниците да произвеждат яйцеклетки и през февруари, тя имаше няколко събрани яйцеклетки, които да бъдат оплодени със сперматозоиди на  Роб.  След два ни, развиващия  се в инкубатор ембрион, се прехвърля в утробата на Сузи и двойката трябва да изчака две седмици, за да се направи тест за бременност. „Когато дойде време за теста бях подготвен за най-лошото. Не исках да си давам напразни надежди. Но когато Сузи дойде усмихната, държейки положителния тест за бременност, не можах да скрия радостта си.”- разказва Роб. „Опитах се да не се вълнувам прекалено, преди докторите са потвърдят тоновете на плода. А малко след това ние вече знаехме, че ще е малко момиченце”- спомня си Сузи. След години в чакане на бебе Кали е родена на 31 октомври през  2013 година.

"Аз не мога да си спомня много за раждането ", обяснява Сузи . " Имах извънредно цезарово сечение и бях доста слаба , така че моята акушерка Елизабет взе Кали . Тъй като не можех да се изправя, акушерката донесе Кали близо до лицето ми и потърка малкото ѝ носле в моето. Този спомен  означава толкова много за мен , не мога да го опиша . " Сузи е трябвало да остане в болница в продължение на осем дни след операцията за отстраняване на проблемите с плацентата, които е имала по време на раждането. Сега те са добре и заедно с Роб живеят живота на родители.  Сузи казва :” Дълбоко вътре в мен аз знаех, че ще бъда майка! Независимо от трудностите, през които мина семейството ни, знаех, че всичко ще се нареди.”

По пътя на ин витрото има много малки камъчета, които могат да обърнат каручката и да ни обезнадеждат useful source. Има няколко основни правила, които  е хубаво да следвате:

  • Започнете да се притеснявате, ако няма положителен резултата за бебе поне след една година. При младите двойки до 29годишна възраст, дори след две.
  • Не се плашете от думата „стерилитет”. Направете си проучване и изберете клиниката, която ви допада най-много. Както и лекаря.
  • Имайте търпение. Проблемите няма да се решат с един преглед. Ще трябва време.
  • Изследването на мъжа е задължително. Няма закон, където да е сигурно, че щом има репродуктивен проблем, това е от жената! Не! Спермограмата е задължителна! Няма външни белези, по които да се разбере дали спермата на мъжа е годна, колкото и млад и здрав да е той.
  • Не бързайте с изводите. Вие сте различни от всички останали, вашата история е индивидуална, както и вашия избор и решения. Не се отчайвайте, ако ви се съобщи някаква неприятна новина. Има решения, за които вие може би не знаете.
  • Слушайте лекаря. Ще се наложи да пиете лекарства, и двамата. Не мислете, че са излишни и спазвайте указанията. Забравете за страха от инжекции. Не е много приятно, но не е болка за умиране и ще трябва да ги изтърпите.

Когато дойде момента да прегърнете своето дете всички трудности, през които
сте преминали ще бъдат без значение. Приемете,  ин витрото като един преходен период, който ще ви донесе най-голямото щастие на света.

Коментарите са изключени.