История и понятие за лекарската професия

Населението на света днес  е над седем милиарда души. Това, в много голяма степен, се дължи на изключителните постижения на изследователи и лекари, особено през последните няколко века. Най-голямото вълшебство в този свят е може би създаването и спасяване на животи. Развитието на технологиите дава все повече и повече възможносin vitroти и вече почти няма невъзможни неща. Едно от най-невероятните открития  безспорно си остава ин витрото. Вече толкова достъпно за всеки, ин витро процедурите дават надежди и сбъднати мечти на много семейства. За сравнително краткото време,  от което съществува метода достига завидни резултати и постоянно търпи развитие.

Медицинските открития и новости са коствали много труд ,опити и експерименти  на откривателите  им.  Именно те са дали този силен тласък  в развитието на медицинската наука.  Лечебния труд съществува още в зората на на човечеството, като тогава е бил под формата на оказване на помощ при болка, нараняване или ухапване. Първите средства за оказване на „медицинска” помощ са били природни. И така с натрупването на опит се поставят основите на народната медицина.

По-късно, с появата на религиите започва да се вярва, че болестите са наказание на боговете, което е причина в лечебните методи да присъстват редица мистични похвати. В древен Египет медицината се развива още през  четвъртото хилядолетие пр.н.е. В запазените медицински папируси се съдържа  най-старата писмена медицинска информация.

През Средновековието  към християнските манастири се създават болници. Първата болница в Западна Европа е създадена от свети Бенедикт през VI век към манастира в планината Монте Касино в Средна Италия. Лечението  в манастирските болници се  извърша основно с билки и с увеличаването на използваните средства се създават и аптеките.През Ренесанса ( XV- XVIIвек) се засилва интереса към анатомията и физиологията. Италианецът Джироламо Фракасторо ( 1478-1553) обобщава сведенията за заразните болести, като подчертава, че източник на заразите са материални частици, които се разпространяват. За основател на анатомията се счита Андреас Везалиус ( 1514-1564). Англичанинът Уилям Харвей ( 1578-1657) пък описва кръвообращението.

Научните постижения през XVIII-XX век водят до все по-пълно разбиране на човешкия организъм и съответно на причините за заболяванията. През 1796 година английския лекар Едуард  Дженер създава първата ваксина против вариола. Руският физиолог Иван  Сеченов доказва, че в основата на всички психически явления лежат физиологични процеси. Немския невролог Ханс Бергер за първи път регистрира  човешки мозъчни вълни. Американския биолог Джеймс Уотсън и британския физик Френсис Крик са откривателите на двойноверижния спирален модел на молекулата на ДНК, за което получават Нобелова награда през  1962г.

Тези и още много други открития задълбочават знанията на човека doctor in vitroи съдействат за все по-успешното диагностициране, лечение и профилактика на болестите. С развитието на технологиите и науката лечебните възможности нарастват и се увеличава броя на лекарите и медицинските училища.

Българите са известни с добре развитата военна медицина. Особен интерес са извършените от тях трепанации на черепа. Историята на българското медицинско знание е тясно свързана с културните постижения. До  Освобождението на България ( 1878г.) в страната има около 130 лекари. След това у нас пристигат лекари от  Русия, Гърция, Сърбия,  Полша , връщат се българи, които са работили в други страни и така през 1885г., когато е Съединението, броят на лекарите достига 240. Неравномерното им разпределение лишава голяма част от населението от медицинска помощ.

Първият  Медицински факултет в България е създаден през 1918 година, като четвърти факултет на на Софийския университет. През 1950 година факултета се отделя от университета и става Медицинска академия. През 1954г. академията е преименувана на Висш медицински институт (ВМИ).  Малко след  това в страната се откриват още четири висши медицински институт в Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Днес  медицински университети са училищата в  София, Варна, Пловдив и Плевен, а това в  Стара Загора е Медицински факултет към Тракийския университет. С развитието на образованието, броя на медицинските кадри у нас нараства значително.

През 1951 година в страната се въвежда безплатна медицинска помощ за цялото население.  Има развитие в профилактичната дейност с насоченост  към деца, бременни, хронично болни, определени професионални групи и др.  Появяват се лекарски кабинети по училищата и предприятията, за да могат хората да получават медицинска помощ по всяко време.  По време на прехода на страната към пазарната икономика след 1989 година се откриха и много частни лекарски кабинети. През 1999 година се въведе здравноосигурителната система. От 2000 година новосъздадената Национална  здравноосигурителна каса (НЗОК) започва да заплаща на лекарите, сключили договор с нея, определен обем дейности. Последните години се забелязва голяма емиграция на лекари, което до осезаем недостиг на медицински лица, особено в селата и по-малко населените места.

doctorЛекарската професия е насочена към възстановяване и поддържане на човешкото здраве основно чрез диагностика и лечение на заболяванията и травмите. Лекарят притежава пълен обем от знания за здравето и болестта, както и за факторите, които ги определят. Той има задълбочени познания по фундаменталните биомедицински науки, като основа на теорията и практика на медицината. Той трябва да има познания за етиологията, патогенезата, клиничната картина, диагнозата, лечението  и рехабилитацията на заболяванията. Лекарят притежава практически умения  за прегледа на пациента, прилагане на диагностични методи, самостоятелно взимане на решения, изграждане на клинична хипотеза при спешни състояния проследяване на състоянието на болния и оценка на резултата от лечението. Задължително лекарят трябва да познава медицинската терминология и  Международната класификация на болестите. Той познава принципите на  медицинската етика, възприема пациента като уникална индивидуалност и прилага към него личностно ориентиран медицински подход.  Лекарят е наясно с организацията на системата и свързаната с нея нормативна документация.

Традиционна в исторически план лекарят работи самостоятелно. В съвремието организацията на здравеопазването изисква групиране на лекарите с други лекари и с други медицински и не медицински професионалисти. Предимно самостоятелно работят общопрактикуващите лекари или тези от извънболничната медицинска помощ. Тази самостоятелност е относителна, тъй като за една диагностика  и проследяване на заболяването са необходими лабораторни и инструментални изследвания.

Още от древността лекарската професия се ползва с много висок обществен престиж, а лекарското съсловие се счита за елитарно. По време на своето обучение бъдещия лекар придобива не само много знания и умения , но също възпитава в себе си важни ценности и умения, които го оформят като личност. Един лекар притежава качества, като самоувереност, компетентност и най-вече отговорност. Престижът на лекарската професия се гради върху фактори, като  селекция в медицинското образование, голяма продължителност на обучение, пряко отношение към поддържането на живота, пряк контакт с пациентите, голямо удовлетворение от постигнатите резултати в лечението на всеки един отделен пациент.

Кодексът на професионална етика на лекарите в България е приет от XXXIII извънреден събор на Българския лекарски съюз и е обнародван  през 2000 година. В него са засегнати морално-етичните норми, към които трябва да се придържат лекарите. Според него :

Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота и здравето ( психическо и физическо) и работоспособността на всеки човек и на целия народ. Тя изисква от лекаря всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат  в полза  на живота и здравето на обществото. Етичните норми са регулатор на отношенията между лекар и пациент, както и отношенията на лекарите, като колеги. Лекарят има еднакво отношение към болните с различно материално и социално положение. Независимо от своята квалификация, специалност и ангажименти, лекарят е длъжен да оказва спешна медицинска помощ на всеки, чиито живот и здраве са в непосредствена опасност. Лекарят не може да провежда изследвания, които биха навредили на достойнството или психиката на пациента и няма право да извършва каквито и да  било процедури без съгласието на пациента или близките му, освен при непосредствена заплаха за живота на болния. Лекарят няма право да прекъсва живота на пациента, той трябва да направи всичко необходимо,  така че дори неизлечимо болния да прекара остатъка от живота си  без страдания и болки. Много интересен  е въпроса за лекарската тайна. За лекарска тайна се считат всички сведения, които пациентът е споделил на лекаря, факти, които са открити по време на прегледа или изследванията и всичко, което лекарят е научил за пациента си по време на тяхното общуване. Лекарската тайна се пази и от членовете на семейството на болния, дори и след смъртта на пациента.  Колегиалността между лекарите е дълг, който  трябва да се спазва, като се уважават интересите на болния. Не се приема за достойно лекар да злепоставя колега.  Лекарите съдействат активно за популяризирането в обществото на хигиена и здравословен начин на живот.

За изненада на повечето осигуреността с лекари в България е повече в сравнение със средната за страните в Европа. Разпределението  се характеризира с концентрацията на лекари в градовете и недостиг в селата. Най-многобройни са общопрактикуващите лекари или така наричаните от нас GP-та. Те предлагат най-масовата медицинска помощ  (първичната), практикуват основно в градовете и правят регламентарни посещения по селата, в които няма обща практика. Това е проблем за селското население, те нямат лесен достъп до първичната медицинска помощ, както и  до специализирана извънболнична помощ, защото специалистите работят основно в големите градове и връзките между населените места са незадоволителни. Най-висок недостиг на медицински специалисти има в африканските страни, а най- много са в Китай, европейските страни и САЩ.

Напредъкът на медицината и подобряването  на достъпа на населението до медицинска помощ водят до намаляване на детската иdoctoree общата смъртност и  до увеличаването на продължителността на човешкия живот, дори и след претърпяване на инциденти или заболявания.  Важно е да не забравяме,  обаче, че преди всичко здравето е нашата отговорност!

Ето и един забавен клип за началото на един лекар:

Източник:  „Професии в здравеопазването” Лора Георгиева, Стоянка Попова

 

Коментарите са изключени.